• thumbnail
    Story 8: 1938-1945

    Сок за лазаретите

    < 1 Minute | 5273

Сок за лазаретите

Благодарение на важния военновременен продукт фирма Rauch преживява относително лесно трудните години

Бумът в търсенето на сладка шира поддържа работата на малкото предприятие в Ранквайл и в бурните политически години преди и по време на Втората световна война. Стъпка по стъпка семейство Раух продължава да инвестира в промишлени процеси: пълначна машина, миялна машина, инсталация за пастьоризиране... дори след анексирането към Германския райх през 1938 г. 

Това е така, тъй като сладката шира е важна за лазаретите, болниците, майките и децата. Поради това всички производители са пряко подчинени на централните органи в Берлин. Да се доставя качество, се оказва предимство: през 1939 г. Ернст получава призовка да се яви във вермахта, но през есента на 1940 г. е отново у дома, защото е необходим на предприятието. Местните, често фанатични нацисти нямат достъп до фирмата. И във фабриката се получават достатъчно суровини. Но от Берлин идват и указания какво трябва да се произвежда. Rauch трябва да събира джибри от региона, да ги суши и да ги доставя на фабриките за пектин в Германия.  

Тъй като все повече служители са изпратени на фронта, в Rauch, както и в останалите „важни военновременни“ предприятия са разпределени работници чужденци. „Бяха гърци“, спомня си Ерих Раух, тогава 9-годишен. – „Отнасяхме се с уважение към тях, дори им изградихме собствена кухня.“ Така фабриката за плодова мъст Rauch преживява добре, но и достойно военните години.

Складова разписка. В трудни времена значение имат дреболиите: през 1943 г. Rauch удържа 30 райхспфенига на месаря Марте в Ранквайлер за липсваща бутилка. 

Камион: Френските окупатори конфискуват всички автомобили на Rauch, оставят им само един малък камион „Фиат“.

Питай РАУХ