• thumbnail
    Story 17: 1966
    < 1 Minute | 2329

    Несъстоятелност?

Несъстоятелност?

Плахи регионални банки и смели млади предприемачи

„Искат да платим кредитите незабавно!“ Това трябвало да съобщи Франц Раух през пролетта на 1966 г. на заседание на ръководството. Труди, Ерих и Роман онемяват. Семейство Раух финансира поетия курс на растеж до голяма степен с кредити от две местни банки. Дългът е средно голяма, двуцифрена милионна сума в шилинги. Оборотът нараства бурно, но резултатите все още са скромни. Банките са запознати с амбициозните планове на младия ръководен екип, но се съмняват в успеха им. Несъстоятелност?

Франц Раух си спомня най-трудния ден в живота си: „Чрез един познат си уговорих среща с Хайнрих Трайхл, председател на управителния съвет на банка „Кредитанщалт“ във Виена.“ Една събота вечер Раух се настанява в шестместно купе на кушет вагона на нощния влак „Виенски валс“ към столицата. В понеделник предобед за 30 минути той излага стратегията на фирма Rauch пред управителния съвет на банка „Кредитанщалт“. „Трайхл кимна и каза да дойда отново след два часа. Изчаках в едно кафене. Тогава той ми даде два чека и писма до нашите местни банки, с които ги уведомява, че банка „Кредитанщалт“ поема кредитите ни.“ В понеделник следобед Франц Раух се връща с влака във Форарлберг.

„Нашите регионални банки въобще не очакваха, че най-голямата банка в Австрия ще ни се довери“, спомня си Франц Раух. Четиримата млади членове на семейство Раух ипотекират в полза на банка „Кредитанщалт“ до последния квадратен метър от недвижимата собственост. „Всички ние вярвахме в общата ни концепция, ето защо подписването на ипотеката беше лесно решение“, спомня си Труди Лудешер.

В шестместно купе на кушет вагона на легендарния нощен влак „Виенски валс“ Франц Раух пътува за срещата си с председателя на управителния съвет на банка „Кредитанщалт“: най-голямата австрийска банка спасява предприятието.